петък, 23 ноември 2012 г.

ВЪЗРОДИ ДРЕВНАТА СИ ИСТОРИЯ, БЪЛГАРИНО!


        „...Древните илирийски българи, които са населявали старата класическа България в Македония, в Илирия на Балканския полуостров, са принадлежали към древните трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като езичници преди Христа.  Те са имали политическа самостоятелна държава в стара България в Илирия, но са били завладени преди Христа от римляните и са станали римски свободни граждани, като са се ползували с всичките привилегии, като просветен и културен народ, на римски граждани. Когато е дошъл св. Апостол Павел на Балканския полуостров, заварил е древните илирийски българи....и от тях е основал първата християнска църква в Европа (Деян. Глава 16). Основаната древна българска апостолска църква от св. Ап. Павел в Илирия в Македония......първите векове на християнството е влизала в църковния диоцес на римската църква, до издаването от римския император Юстиниан Велики императорски закон в 535 година, с който се е основал САМОСТОЯТЕЛЕН  АРХИЕПИСКОПАТ в стара България в Македония, в отечеството на Юстиниан Велики...“ 

Из „ Българска самостоятелна църква в Илирия“ , Архимандрит Кирил Рилски – второ издание на краткия му историко-каноничен очерк. Изд. „Булга Медия“ , София 2012 г.




     И така. 
     В днешните смутни времена ( за кой ли път в славната ни българска и древно-българска история), когато в 2013 г. предстои да бъде избран нов български патриарх, би трябвало  църковният ни клир да преосмисли на кого да служи, чии заповеди да изпълнява – Божествените или земните, българо народните или чуждоземните. Българската Патриаршия е длъжница на българския народ. 

     Колко пъти сме чули по ТВ или радио ежемесечно обръщение на български духовник към българския народ, за да бъде насърчаван към духовност и вяра? 
      Колко пъти българското духовенство се появи в ревностна защита на морала и се бори срещу разврата по телевизията, срещу лъжите в учебниците по история на България , срещу произвола в строежа на джамии сред българска територия, която не е населена с мюсюлмани и  за ред други проблеми? 
      Колко пъти българската църква се появи в училищата, по същество, а не само там, където бъдат поканени нейни служители да осветят новата учебна година? И не си мислете, че за да се засвидетелствува почит и уважение към починалия наскоро Дядо Максим (6 ноември 2012 г.) трябва да се мълчи по тези въпроси. Нищо подобно! За да се поправят много грешки, е нужно да се каже истината точно сега, преди да бъде избран новия български патриарх. Та нали, за да върви България към добро е необходимо да се преосмислят всички грешки, направени волно или неволно. Да не би разколът, който цари в клира да е по-малко обиден или противобожествен, отколкото да се казват болезнени истини, които касаят нацията и бъдещето на децата ни?

      Тези редове са ЗОВ именно към настоящите  „борци“ за патриаршеско място. Нека  те да се обърнат към цитираните редове от труда на архимандрит Кирил Рилски. ЗАЩО ЛИ ?
-----------------------------
      Дълбокото познаване от страна на автора на тази книга, на проблематиката, вещото боравене с исторически данни и канонически аспекти, правят разказа му компетентен и убедителен. Дали ще им стиска на днешните български духовници да говорят истини, както този техен предшественик? Защото ГОЛЕМИЯТ  АКЦЕНТ  тук  Е  АПОСТОЛСКОТО НАЧАЛО  НА  БЪЛГАРСКАТА  ЦЪРКВА, т.е. ОТ  ВРЕМЕТО  НА  ПЪРВИЯ  ВЕК ОТ ХРИСТА, ПРИЗНАНИЕТО, ПО-КЪСНО,  ЗА САМОСТОЯТЕЛНА  АРХИЕПИСКОПИЯ  с двете новели на Юстиниан Велики – от 535 г. и от 545 г. и произтичащите от това ДОСТОЙНСТВА И ПРАВА.  Близо 10 години тогавашния римски папа е протестирал срещу това, но с Петия Вселенски събор от 553 година тези протести са прекратени, защото тогава, именно, СЕ ДАВА ПЪЛНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА ДРЕВНАТА АПОСТОЛСКА  БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ.  Да се говорят публично тези истини, няма да се хареса нито на Гърция, нито на Русия, нито на Ватикана, защото днешната Ватикана няма нищо общо с някогашната вековна нравствена връзка между църковните клирици на двете апостолски западни църкви в Европа – Римската и Българската. Тази тема и тази теза не са били чужди на българските възрожденци, затова е редно да се отдаде необходимата почит и уважение към собствената ни история и към борбата на нашите, българските предци за възстановяване на Българската църква през историческите времена. 

       Прочитайки тази книга, българинът ще научи и още един немаловажен факт – чие е  „Пространно(то) житие на Св.Климент Охридски“, „написано“ от Теофилакт , български епископ, по-късно архиепископ,  през 11 век, когато България е под Византийско робство. След като  ап.Павел идва в Илирия и основава апостолската българска църква, неговото дело е продължено от  помощника му Климент, осъществявал дейността си в трите основни града на Втора Македония, стара България, а именно- Лихнида (Охрид), Костур и Бер.    ( Деян. 12, стр.10)  След естествената му смърт в Охрид е построена катедралната църква „Св. Климент български епископ“(по архимандрит Кирил Рилски), в която  е погребан светеца. Житието, което неговите ученици написват  по-късно, е изплагиатствано от Теофилакт  за политически цели на гърците. Той смесва  житейските и богослужебните му дела с другия наш св. Климент, също от Охрид, но живял и работил през 9-ти век. Това деяние, както и унищожаването на надписа на надгробната плоча в Охрид е продиктувано от големите стратегически цели на гръцката патриаршия за заличаване на историческите нравствени връзки между Римската апостолска църква и Българската апостолска църква, чийто мост се е явявал Св. Климент Охридски от първия век на Християнството.

        Ето, такива съдбовни въпроси би трябвало да стоят пред новия български патриарх. Естествено, ако бъдещият български патриарх се замисли върху тези неща, неминуемо ще трябва да се стигне и до тезата, от кога всъщност датира християнството в кръвта на българите, откога – в кръвта на гърците, от кога – в кръвта на руснаците?  Ще трябва и да се преосмисли кое е кръщението (или прекръщаването, както го нарича д-р Ганчо Ценов), което става при княз Борис и защо.

       И ако тези исторически истини не се вземат под внимание, ако на бъдещия ни Патриарх не му стиска да изиска историческо признание за тях и за други, произтичащи от тези обстоятелства факти, то, в действителност ще си останем както и досега, земни сираци, принуждавани да учим децата си на исторически лъжи.
Това, обаче, вече няма да допуснем, защото независимо от естеството на  бъдещата  политика на Българската патриаршия , ние- осъзнатите българи, ще преподаваме на децата си истинската българска история не в училищата, не от новините и не от вестниците!!!
 
За по-любознателните, ето още материали:  
 „Българи на римския трон“ - http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/bulgari_na_rimskia_tron.htm


Няма коментари:

Публикуване на коментар