четвъртък, 17 януари 2013 г.

" ДЪЛГОГОДИШНО И МЕТОДИЧНО СМЕ ГРАБЕНИ, ЛЪГАНИ, ДУХОВНО-КУЛТУРНО МАЛТРЕТИРАНИ.....ОБИДНО ДЪЛГО ВРЕМЕ СА НИ ДРЕСИРАЛИ ДА СЕ ПРОМЪКВАМЕ В ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ЛАБИРИНТИ НА ЛЪЖОВНОСТТА........"

ПОСЛАНИЕ
(по материал от  FACEBOOK: Тук е извадена есенцията )
 БЪЛГАРИ, да станем солидарни с исканията на Вихрен Михайлов, който по Коледа - 2012 година, организира митинг срещу покварения управленски модел !
http://www.youtube.com/watch?v=PeECJfxcsP8&feature=youtu.be
" Реалността си ти!
Когато ти си унил и изпразнен, така приемаш и „реалността”. Обществената будност се неутрализира със системно внушавана непродуктивно, предопределена реалност.Публичното пространство се пълни методично с полуистини, полурешения, полувиновници. Предимно се декларира безизходица в полуинформация, полуразкрития и полупроцеси.Появяват се полустановища, полукоментари, полупоследствия.Полуживотът протича в полуочаквания и те обикновено се полуоправдават.Хората се дезактивират в обезсърчително безсилие и апатия.
Реалността се приема като непроменяема!
Съответно повечето населяващи я изграждат жертвена нагласа и адаптивно поведение, съобразено с „непоклатимостта на реалността”.Ние се изграждаме по реалността, която приемаме за обективна, извън нас.Така ставаме нейни жертви, а не нейни творци – хипнотизирани, упоени, заразени!
Хипнотичността ни поддържа неосъзнати, управлявани, автоматични.Упойката ни отнема усещанията дезактивира волевите структури.Заразата осигурява културно-наследствения пренос на внушения, нагласи и потребности.
Тотално психично замърсяване! Замърсяваме се от алчност и невежество, докопващи се до някакви привилегии като галеници на иначе несправедливата съдба.
Нечистоплътността в управлението на държавата е нашата индивидуална нечистоплътност, отвътре.

Живеем в прогресираща Голяма Лъжа!
Дългогодишно и методично сме грабени, лъгани, духовно-културно малтретирани. Нашите тирани-„благодетели”, успяват паралелно с терора, налагайки свои условия и правила, да внушат усещане за неизбежност и безсилие за промяна. Великодушно и „грижовно” ни осигуряват така жадуваната трудова заетост, чрез която снизходително ни принуждават да се включим в техния производствен и „ценностен”режим, осигурявайки ни оскъдния поминък от трохи на отдавна заграбените ни ресурси.
Всеки от нас е вербуван в тази продукция чрез своята малка лична лъжа и страха от загубата и. Обидно дълго време са ни дресирали да се промъкваме в изкусителните лабиринти на лъжовността, запленени от екзотичните и нюанси и разнообразие. Поради това напускането на схемата поражда застрашаваща празнина и неувереност в режима на оцеляването. Оставаме вкопчени, всеки в своето основание за участие в общата лъжа, с дълбоката заблуда за нейната неизбежност и дълголетен авторитет. И така лъжа след лъжа до кога? До края...!? А него как ще излъжем...?
Приемаме ли тази обречена нагласа към живота или ще направим своята крачка към истината в себе си и проявлението и отвън, в светлината на общото възраждане, на осъзнатия, свободен и отговорен човек?..."
КОГА ЩЕ БЪДЕШ ЧОВЕК, ДОСТОЕН ЗА СЕБЕ СИ?
" Когато ценностите бъдат истинни и истината е ценност.
Когато си пробуден отвъд програмираната оскъдица.
Когато осъзнатостта ти надмогне
хипнотичната автоматичност.
Когато проглеждаш, а не примигваш.
Когато виждаш в искрата огън, а в огъня пречистване.
Когато израстнеш над оцеляването си.
Когато преобразиш ленността и хленча
в триумф на съзиданието.
Когато одухотвориш инстинктите си.
Когато добронамереността усмири враждебността.
Когато отдаденост и усърдие не кореспондират с алчността и високомерието.
Когато далаверата и келепира узреят
до осъществяване и реализация.
Когато отличиш смирение от примирение.
Когато себеуважението ти не е екзотична прищявка.
Когато благославяш своето семе в общата жътва.
Когато правиш малките крачки към големия път.
Когато не се питаш: „Защо Аз”?
Когато изборът ти не е полу, а позицията ти помежду.
Когато празнотата на подражанието
изпълниш с характер. ....."
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар